Райна Княгиня - Кой Уши Байряка
Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 година в Панагюрище. След Априлското въстание е хваната от турците и подложена на тежки премеждия: бита, измъчвана неведнъж и оставена на самун и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За присъединяване ѝ във въстанието и последвалия затвор споделя Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна участва и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „ Автобиография “, излязла на първо време на съветски език. Едва през 1934 година е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна съумява да уреди посредством дамите от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, измежду които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, само че по времето на Стефан Стамболов Дипчев, който е краен русофил не може да си откри работа.Семейството има 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Умира скоро в резултат на политическо гонене и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Райна Футекова е единствено на 20 години, основна учителка в девическото учебно заведение в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев -Баненеца по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „ Свобода или гибел “ в долния край има и две букви — „ П “ и „ О “ (за „ Панагюрски окръг “). На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Знамето има две лица и е поръбено със сърмена линия. Освещава се от свещеници от града и близките села. Райна разказва по следния метод шествието след освещаването на знамето:
„ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови флагове — копия на истинското. Запазени са единствено две от тях - във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище, третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война.
Инфо: www.wikipedia.org
